Бизнес среди стоят зад идеята за президентска република в полза на Румен Радев

Кой стои зад искането за президентска република и само Румен Радев ли е заинтересован от това, са въпросите, които си задават много от наблюдателите. Всичко започна, когато троянския кон Слави Трифонов, чиято партия ИТН, заедно с ГЕРБ и ДПС свалиха кабинета „Петков“, като ни изпрати за пореден път на избори, а впоследствие видя, че губи позиции, обяви, че ще стартира подписка в този дух.

Дори и да събере нужните парафи, дори и хората да харесат идеята, няма как резултатите автоматично да коригират парламентарната форма на управление. Тя е закована в конституцията. Искане за промяната й могат да направят половината депутати или държавният глава. Затова Тошко Йорданов поясни, че ще формулират допитването по друг начин – съгласни ли сте да има подписка за свикване на ВНС. Явно са били консултирани от опитни конституционалисти.

„Ако резултатите са положителни за авторите, това ще оказва натиск и ще засилва тенденцията за нелегитимност на парламента в очите на мнозинството. Ако след поредни предсрочни избори, които вероятно ще се проведат през март, депутатите не могат да произведат власт, масовият гняв ще вземе връх – категоричен е политологът Юрий Асланов. Тогава политическата класа рискува да бъде изметена с насилие или принудена да излъчи стабилно правителство.”

При всички положения самото провеждане на референдум би могло да доведе до засилване на настроенията срещу партиите, които и без това не се ползват с достатъчно авторитет.

Никак не е изненадващо, че идеята дойде точно от Слави Трифонов, като се имат предвид топлите отношения между ИТН и Румен Радев. Миналата година именно шоуменът-политик пръв огласи подкрепата си за втори мандат на военния пилот. А и след това многократно е показвал положителното си отношение към държавния глава. Нито веднъж не го е разкритикувал. В замяна на жеста пък, Радев чрез последния служебен кабинет на Гълъб Донев не спира да назначава кадри на ИТН в управлението на страната.

Интересното е, че почти всички, които са стъпили на „Дондуков” 2 след 1989 г., с изключение на Росен Плевнелиев, в един момент заговарят за смяна на управлението. Никога не се осмеляват да направят по-сериозен опит за въвеждането на силна власт на държавния глава заради трудната конституционна процедура. Но и Желю Желев, и Петър Стоянов, и Георги Първанов намекваха за подобни идеи. Винаги в края на мандата си.

Пилотът има още 4 г. на „Дондуков“ 2 и се въздържа да коментира темата. Но от 2021 г., откакто партиите не могат да изберат стабилно правителство, негови служебни кабинети често вземат решенията в изпълнителната власт.

„Румен Радев управлява еднолично почти 2 г., като дори има партии в парламента, които работят в синхрон с него. Даже така му е по-удобно, отколкото да стане патрон на правителството. После може да стане опасно”, категоричен е Стойчо Стойчев.

Според Първан Симеонов от „Галъп интернешънъл Болкан” Радев няма интерес от смяна на формата на управление. „Не съм забелязал да е склонен на толкова резки движения. По-скоро това може да бъде удобен формат за когато стигнем до съвсем задънена улица. Тогава изскачат идеи за промяна на правилата на играта”, заяви Симеонов. Той смята, че това са опасни неща, тъй като няма логика правилата да се променят заради една политическа криза.

По-важните въпроси за България не са механизмите на представителство, а демографските, икономическите и социалните въпроси; това, че страната трябва да произвежда, да образова, хората да имат доверие в правосъдната система. „Нищо от това не следва автоматично, ако променим правилата на играта. Ще бъде загуба на обществена енергия. Ние нямаме сили правителство да направим, какво ни кара да мислим, че можем да си преучредим държавата – добавя Симеонов. – Освен това не виждам кои са хората, които искат да има президентска република.” Темата обаче е удобна за дебат.

Вероятно затова политолози не спират да коментират по-добре ли ще ни управлява един държавен глава, който да назначава правителството. На въпрос кой има интерес от промяна във формата на управление, Юрий Асланов отговори:

„Очевидно има желание, щом толкова политици и експерти пледират за това. Не мисля, че самият президент се стреми, но очевидно не му и пречи.”

„Зад тази идея за президентска република стоят хората около настоящия държавен глава, защото си представят, че президент ще е Румен Радев. При нова конституция ще се нулират мандатите и той ще може да се кандидатира още два пъти. Но тази схема трудно може да мине през парламента. Не ми се вижда реалистично да се организира референдум, който Народното събрание да гласува. Идеята е авантюристична и граничи с вероятността да се възстанови монархията.”

Въпреки това е очевидно, че определени среди са настроени в подкрепа на президентска република. Според доц. Стойчев е ясно, че има и бизнес кръгове, които приветстват смяната на формата на управление в България. Най-малкото това са хората, които се асоциират с негови съветници. „Имаше чатове между човек от „Дондуков” 2 и бизнесмени, които прокуратурата публикува”, допълни социологът.

Той смята, че бизнес кръговете подкрепят всякакви политически възможности, стига да са актуални.

Подобно е становището и на Юрий Асланов: „Вън от съмнение е, че зад политическите намерения винаги стоят бизнес интереси. Много трудно могат да се дефинират подобни кръгове. Те са предимно такива, които търсят стабилизация на властта, олигархични са и са скрити за окото. Срещу тях са другите, които имат интерес от хаос.”

Според доц. Стойчев подобна форма се практикува в много от бившите съветски републики, които постоянно са подложени на сътресения. „В Русия заради силната фигура на държавния глава корупционният натиск върху администрацията е много осезаем. По-лесно е да се корумпира администрацията, отколкото цели парламентарни групи. Вижте и латиноамериканските републики, за които често излизат данни за корупция”, добави Стойчев.

В Европейския съюз президентска държава е Франция, но тя има установени демократични правила от векове. Според анализаторите Брюксел трудно би се съгласил България да се превърне в подобие на някоя от бившите съветски републики.

„Ако бяха по-смели, факторите, които стоят зад тази идея, щяха да си направят военен режим. Сега сме малко в режим на пенсионираните генерали, защото всички военни, които са го докарали до пенсия, са станали генерали. Такава ни е системата”, смята още социологът.

Въпросът е дали наистина привържениците на президентска форма на управление ще реализират заканите за промяна на държавното устройство и доколко това би могло да е в полза на обществото.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *