АнтиРекорд: Прокуратурата и МВР осъдени да платят 82 милиона на Лев Инс

В късните часове на 7 декември беше счупен абсолютният рекорд за обезщетение, което прокуратурата и МВР трябва да изплатят на фирма, засегната от действията им. Двете правоприлагащи институции трябва да се бръкнат за солидарно обезщетение по ЗОДОВ в размер на 48 милиона и 300 хиляди лева, които с лихвите за последните 7 години набъбват на 82 милиона и 300 хиляди лева. Тоест, да бръкнат в джоба на данъкоплатеца.

Присъдата е на състав на Окръжен Съд Перник, който след близо 4 години съдопроизводство, осъди прокуратурата и МВР да плати на ощетената фирма Лев Инс рекордната сума. Отделно са присъдени и 63 хиляди лева деловодни разноски. За разтуха на прокуратурата, на нея също са и присъдени разноски – в размер на 11 лева и 83 стотинки. 

Присъденото обезщетение е рекордно и безпрецедентно в нашата съдебна история и практика. За него можем основно да благодарим на Цв.Цв. и подопечната му СГП – разбирай романвасилевци, петьоевровци и подобните им, които нанасят много сериозни щети на бизнеса на фирмата, спечелила делото. Тя също не е случайна и от Лев Инс веднага ни налягат топли спомени за историята на прехода, един фамозен Трактор и още цяла плеяда знайни и незнайни герои, минали и заминали през, зад, или покрай групата фирми, определени от прокуратурата като „пипалата на Октопода“.

Така или иначе, фирмата навремето (през 2010) е увредена сериозно от прокурорско-полицейски рейд, за което сега съдът присъжда дължимото обезщетение. Уникалното в случая, без да навлизаме в дебрите на дългото десетки страници съдебно решение, всъщност е присъждането и на неимуществени вреди от 300 хиляди лева, за уронване престижа на фирмата. Припомняме, че наскоро Голд Лизинг също осъди по сходен казус ПРБ за неимуществени вреди, които заедно с имуществените съдът оцени на близо 2 милиона лева. За това окончателно съдебно решение, както и в настоящия случай, първи съобщихме ние. Апропо, наша справка показа, че Каскетурата и до ден-днешен не е платила на фирмата.

Самата история на това дело също е прелюбопитна. Заведено през 2015 първоначално в СГС, делото 4 години се „джурка“ (казано по георгичолаковски), докато „изджурка“ абсолютно всички съдии (а те не са никак малко) в гражданското, търговското и наказателното отделения на съда. Причината – масови отводи. Защо ли – ами защото ответник по делото се явява и самият Софийски Градски Съд, тъй като през 2010-11 е одобрил някои от действията по досъдебното производство (ОС Перник обаче отхвърля иска срещу СГС).

И така стигаме до 2019, когато от немай-къде делото е изпратено в Окръжен Съд Перник, след отвеждането на всички съдии от СГС. Но и в Перник делото продължава да има интересна съдба. Първоначално е разпределено на съдия Рени Ковачка. В края на 2021, когато делото е към края си, съдия Ковачка обаче е командирована в САС. И така делото се поема от съдия Михаил Малчев, който на 12 май тази година го обявява за решаване. Самият Малчев също е командирован районен съдия, отскоро в ОС Перник. Добре, но скоро след като той обявява делото за решаване, самият той също бива командирован, този път в СГС. И понеже самият СГС е ответник по делото, това дава основание на съдия Малчев да се отведе.

Следва ново случайно разпределение, като делото се озовава при съдия Мария Милушева – също командирована от районно ниво. Интересното обаче в случая е, че тя е също така и бивш прокурор от районно ниво. Докато проследявахме тези интересни развития по делото (и преди да излезе решението), с оглед на всичко описано дотук у нас се загнезди съмнението, че няКОЙ май се опитва да помогне на Каскетурата да спечели делото служебно (дали по давност или поради друга техническа причина), като усилено „джурка“ съдиите. Много се радваме сега да видим, че дори и да имало такива напъни, те не са сработили.

Решението на пернишкия съд е изключително подробно, правно издържано и най-важното – справедливо.

Доколкото предоставяме линк към решението на всички колеги журналисти, вярваме, че специалистите в съдебния ресор ще направят задълбочен правен анализ на мотивите на съда. Ето защо няма да го правим ние. Самото решение наистина е с обема на повест. Но вместо това ще направим друго – ще припомним за пореден път „стената на срама“ на родната Каскетура, като посочим рекордните (засега) нейни осъждания. Разбира се, настоящият рекорд е без прецедент, но… кой знае… май няма да е последен. Нито като поредност, нито като размер. Основание за това усещане ни дават определени развития отвъд океана, които (колкото и да е странно) към днешна дата все още не са отразени от българската преса, защо ли? Но, както и да е, сега се насладете на стената на срама на ПРБ:

Златен медал – 82 милиона лева за Лев Инс

Сребърен медал – 2 милиона лева за Голд Лизинг (влязло в сила)

Бронзов медал – 1 милион лева за Постфинанс

Тенекиен медал – 530 хиляди лева за Кредит Актив (влязло в сила)

Тиквен медал – 400 хиляди лева за Кепитъл Лизинг (влязло в сила)

Каскетен медал – 370 хиляди лева за Държавна Лаборатория Българска Роза (в сила)

(следва продължение)

Източник: bird.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *