Жалба срещу партия „Възраждане“ за нерегламентирано публикуване на лични данни е подадена до Комисията за защита на личните данни. Основното искане в нея е комисията да санкционира партията и по този начин да възпре подобен вид сериозни нарушения на основното човешко право на личен живот, водещи до стигматизиране на група хора в разрез с международните стандарти.
22-ма представители на неправителствения сектор са сезирали Комисията за защита на личните данни, след като партия „Възраждане“ месеци наред държа трите им имена и ЕГН на сайта си. Това съобщи „Програма достъп до информация“.
През август м.г. ръководството на партия „Възраждане“ оповести списък с неправителствени организации и медии, които обяви за „октоподоподобна структура“, заплашваща националната сигурност. Според лидера на партията Костадин Костадинов тези организации трябвало да се регистрират като агенти на чуждо влияние. След парламентарните избори през октомври „Възраждане“ внесе в Народното събрание законопроект за регистрация на чуждестранните агенти.
Като доказателство за огромното „скрито влияние“ партията публикува в сайта си документ с обществено достъпна информация, събрана от Търговския регистър и от сайтовете на въпросните организации.
Бяха качени трите имена и единен граждански номер на над 800 физически лица, участници в управителни и надзорни органи на неправителствените организации и медии. Жалбоподателите посочват, че личните им данни са били публично достъпни на сайта на партията от 11 август 2022 до 28 януари 2023 г., а от контекста на пресконференцията на партията и документа се налага асоциирането на тези хора с думи като агенти, шпиони, корупция, „завладяна държава“, „злокобна фондация“.
„Публикуваните по този начин данни от партия „Възраждане”, риториката им, както и явните им мотиви, по никакъв начин не съвпадат с принципите на демократичното общество, залегнали в множество нормативни документи на Съвета на Европа и на Европейския съюз, както и в Българската Конституция. Те са в разрез и с принципите на цивилизованото общество, в което властва върховенството на закона, а не на посочването с пръст и стигматизацията“, гласи най-съществената част от жалбата.
В списъка на Костадинов бяха обобщени над 50 фондации, сдружения, фондове, институти, медии, училища, театри и др. (от 2009 г. насам), които според „Възраждане“ са „субектите, усвояващи средства, отпуснати от „Америка за България“, свързани със сфери на дейност, които пряко или косвено влияят върху процеса на формиране на общественото мнение или имат отношение към управлението на страната“.
Сред фондациите и сдруженията, обявени индиректно за вредни, попадат български и международни организации с фокус върху борба с корупцията, прозрачно управление, достъп до информация, свобода на словото и медиите, честни избори , върховенство на закона и съдебна реформа, както и такива, чиято цел е да се подобри образованието, да се повиши осведомеността на учениците, да се преодолеят дискриминационни практики или да се помогне на групи в неравностойно положение.
