Историята на Петьо Еврото и създадената от него схема за търговия с влияние в прокуратурата и съда, която бе разобличена в поредица разследвания на Антикорупционния фонд, съвсем не е единствена. Има поне още една организирана групa, която е с възможности за въздействие върху дела и преписки.
И двете групи се радват на прокурорски чадър, който им осигурява комфортен „бизнес“ и им дава самочувствието да упражняват натиск върху магистрати – било с корумпиране с големи суми пари, както при Петьо Еврото, било с откровени заплахи и фабрикуване на компромати. Проблемът е, че в системата знаят за т.нар. лобисти в съдебната власт от години, но за институциите този проблем като че не стои. А именно той е една от причините за развращаването на магистратите и за срива на авторитета на съдебната власт, пише „Капитал“.
Мнозинството в настоящия Висш съдебен съвет (ВСС) безучастно наблюдаваше драстични случаи на натиск върху магистрати през последните години. Два от тези случаи са особено стъписващи заради арогантния и демонстративен начин, по който публично, в съдебна зала, са атакувани съдии.
Съдиите Владислава Цариградска от Плевенския окръжен съд и Цвятко Лазаров от Софийския апелативен съд от няколко години чакат адекватна институционална реакция от ВСС, прокуратурата, МВР, Инспектората и куп други институции заради координиран натиск върху тях по конкретни дела, с откровени манипулации и заплахи. Тормозът е организиран от едни и същи хора, които видимо се ползват с прокурорски чадър, включително и със знанието на двама главни прокурори поред – Сотир Цацаров и Иван Гешев. Става въпрос за знакови имена, които публикации в медиите от години уличават като основни действащи лица в измамни схеми с участието на прокуратурата и/или съда.
Името на М.Б. се появи публично в разследване на Антикорупционния фонд за прокурорския рекет върху бизнесмена Веселин Денков и приятелката му Ивайла Бакалова. Името на адвокат Калин Чанков бе замесено в скандална съдебна измама, разказана от e-vestnik, при която фирма, осъдила Инвестбанк за 9 млн. лева, губи правата си, след като Чанков се отказва от иска уж от името на фирмата.
Името на адвокат Велимир Атанасов изплува около скандала „Жоси“ с вече бившия главен прокурор Иван Гешев, където съсобственикът на фирмата Георги Георгиев свидетелства, че Атанасов му бил препоръчан от Гешев да му помогне да се разправи със съдружника си и да прехвърли дял на баща му Стоимен Гешев. Всички те са споменавани в медиите като съпричастни със съмнителни сделки. Всички те са известни като влиятелни лобисти с високо покровителство в съдебната система.
Да се разправим с неудобния съдия
През есента на 2019 г. съдия Владислава Цариградска от Районния съд – Луковит (към оня момент), става обект на целенасочена негативна медийна кампания – първо в ПИК, после в БЛИЦ и „Уикенд“, където е окачествена като „метежница срещу Гешев“ (тогава кандидат за главен прокурор) и като съдия, обслужваща интересите на криминалния свят.
Съдия Цариградска е активен член на Съюза на съдиите в България, в онзи момент е инициатор на подписка в защита на съдебния състав по делото на Джок Полфрийман, подложен на обществено обругаване, включително и от тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров. Цариградска дава интервюта, в които говори за недопустимата политизация в изявленията на Цацаров и нападките му срещу съда. По тази причина първоначално тя решава, че медийната атака срещу нея е провокирана от тази й активност. Последвалото развитие на събитията обаче я кара да заподозре и други интереси.
Още в деня на първата публикация – на 8 октомври 2019 г. – съдийката сезира Инспектората към ВСС да започне проверка срещу нея. (Тази проверка по-късно е прекратена с решение, че няма данни за нарушения.)
Същия ден обаче тя получава предупреждение, предадено й от нейна близка: да се отведе от дело по имотен спор на М.Б., срещу което щели да „свалят“ публикацията от сайта на ПИК, даже да й платят „някой лев“. „Ако не изпълня искането обаче, ще стана неспособна да работя, но не само като съдия, а въобще. Освен това щели да последват още публикации срещу мен. Изрично бе уточнено, че М. е много близък с Иван Гешев“, цитира съдийката предупреждението в сигналите си до институциите по-късно.
Цариградска веднага съобщава за случилото се на много колеги, консултира се с тях, а междувременно срещу нея продължава медийната кампания с очернящи публикации.
На 14 януари 2020 г. се провежда съдебно заседание по въпросното дело – иск по чл. 19 по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за обявяване на предварителен договор за продажба на имот за окончателен. Делото се води по иск на сегашната съпруга на М.Б., Гергана Б., по това време негова интимна приятелка, която по време на процеса му ражда дете. Ответници са самият Б. и тогавашната му съпруга, т.е., претенцията на бъдещата съпруга на М.Б. е да се прехвърли семейният имот на нея с мотив, че имали договор. Б., адвокатът му Велимир Атанасов и адвокатът на жена му Калин Чанков настояват Цариградска да си направи отвод, като се позовават на публикациите срещу нея, правят твърдения за предубеденост по делото и влияние върху свидетел.
В съдебната зала М.Б. заявява: „Омразата на председателя на състава към мен и адв. Атанасов произхожда от това, че ние сме в близки приятелски отношения с лице, което заема висок пост в съдебната власт. Пък аз не крия, че съм в приятелски отношения и с Лозан Панов, който също е на снимка с г-жа Владка, видях го от медиите…“
Съдийката отказва отвод, Б. демонстративно напуска залата, а лице от публиката се приближава към съдийската банка с намерение да я заговори. Съдийката настоява адвокатите да останат в залата, за да предотврати евентуална провокация. Човекът, далечен познат, споделя, че возел Калин Чанков до съда, пита я за съпруга й и детето и вместо да напусне залата, както тя поискала, с двусмислен силен тон заявил: „Нали знаеш какво ми се случи на мен, бях в инвалидна количка!“
Цариградска възприема това като нова заплаха. През следващите шест месеца – от януари до юли 2020 г., се движи с охрана, назначена от министъра на правосъдието (тогава Данаил Кирилов). Охранявана е от двама униформени служители на ГД „Охрана“ и специален служебен автомобил, който я вози от дома й в Плевен до съда в Луковит и обратно, жилището й е обект на техническа защита.
От колеги научава, че около две години по-рано, през 2017 г., същите хора по аналогичен начин са заплашвали в съдебна зала съдия Цветко Лазаров от Софийския апелативен съд, като дори са представили в съда фалшифицирани документи, уличаващи го в конфликт на интереси.
И отново искането е било съдията да си направи отвод по конкретно дело, също по чл. 19 от ЗЗД за обявяване на предварителен договор за окончателен. Срещу съдия Лазаров е изградена версия, че той чрез вещото лице по делото е поискал подкуп от страната по делото, като за целта с експерта бил подписан договор за заем и запис на заповед в полза на майката на съдията. Вещото лице, разбира се, отрича това и в протокола от заседанието е записано неговото изявление, че на датата, на която уж са подписани двата документа, той не само е бил в чужбина, но и там е гласувал на 26 март 2017 г. за парламентарните избори.
Лазаров официално сезира МВР, нещо повече – лично уведомил тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, но единствената институционална реакция на неговия сигнал била, че той самият няколко пъти е бил привикан на разпит в ГДБОП, за да го питат дали е вземал подкуп.
От преписка на прокуратурата с ВСС става ясно, че неговият сигнал до Цацаров е бил препратен на Софийската градска прокуратура (СГП), която още през декември 2017 г. е отказала да образува досъдебно производство, като преписката е била докладвана на спецзвеното „Антикорупция“. През 2022 г. след негово запитване е уведомен от прокуратурата, че има прокурорски отказ да се образува досъдебно производство, защото не са били събрани достатъчно данни за неправомерни действия от негова страна.
Институционална реакция
Двамата съдии сигнализират ВСС и през февруари 2020 г. се явяват на изслушване пред Съдийската колегия, за да разкажат за натиска, на който са били подложени. Колегията гласува декларация в тяхна защита, както и приема механизъм за действие при засягане на независимостта на съда или натиск върху съдиите.
Нещата замират дотук. Докато през юни 2021 г. излиза поредното разследване на Антикорупционния фонд за прокурорския рекет върху бизнесмена Веселин Денков и приятелката му Ивайла Бакалова. Разследването разкрива „кои са „професионалистите“ с влияние в съдебната система“ – лобисти, които искат големи суми пари, за да въздействат за определен изход на делата, в случая – за изваждане на Денков от ареста. Един от замесените в това разследване е М.Б., като публикацията отваря сериозни съмнения за свързаност между него и ръководството на спецправосъдието.
Това става повод членът на Съдийската колегия на ВСС Даниела Марчева да поиска ново обсъждане на случая с двамата съдии в контекста на разследването на АКФ. Марчева сочи, че декларациите в защита на съдиите не са достатъчни, когато става въпрос за криминални атаки – тогава истината може да бъде установена единствено в наказателно разследване. След нов дебат колегията взема решение да поиска информация по случаите на двамата съдии от министъра на вътрешните работи и от главния прокурор.
